“Няма нищо по-хубаво
от лошото време...” (Богомил Райнов)
Облачно, сивкаво,
Кротичко време.
Уж е лято –
А е хладно навън.
Умореното слънце
Бавно задрема –
Изчезна, стопи се,
Потъна във сън.
Почивка си даде
В летните жеги.
Почивка
Ни даде на нас.
Днес някак сме тихи,
Спокойни, вглъбени;
Съвсем неусетно
Снишили сме глас.
Днес плавно се движим
И стъпваме леко.
Даже трамваят
Е празен, ленив.
Над сградите свети
Сияние меко
И прави града
Непонятно красив.
Обичам го “лошото”,
Облачно време,
Когато знам,
Че след ден или два
Слънцето пак
Ще свети над мене
И пак ще е шумен
И пъстър града
Няма коментари:
Публикуване на коментар