ОБИЧАЙТЕ СЕ ЕДИН ДРУГ

 

 Впечатлена от иконите, дърворезбите и красивите кристални полюлеи,несъзнателно вдигам погледа си над олтара и прочитам написаното с големи букви там изречение

” ОБИЧАЙТЕ СЕ ЕДИН ДРУГ”. Надпис над олтар? Необичайно.

 Намирам се в църквата „Св. Георги” в Созопол. А кое тук е обичайно? Архитектурата, старинната атмосфера, аромата на смокини, дворчето с маслиновото дърво и дафиновия лист, от който тайно си откъсвам по клонче... Този град наистина има една особена атмосфера и нищо в него не е обичано...
 
” ОБИЧАЙТЕ СЕ ЕДИН ДРУГ”. Надписът е поставен високо – над иконите, над свещите, над всичко друго. Не „Обичайте Мен” /Господа/, не „Страхувайте се от Мен/, не „Вярвайте в Мен”, а просто... ” ОБИЧАЙТЕ СЕ ЕДИН ДРУГ”! Замислям се... Какво по-важно има на този свят от това, да се обичаме един друг. Нали Бог живее във всеки един от нас, нали сме направени по негов образ и подобие. Има ли по-сигурен начин да покажем любовта си към Него, от това да се обичаме един друг. Не е нужно да му се кълнем във вярност или да му принасяме жертви. Трябва просто да се обичаме и да бъдем щастливи. На Него и това му стига.
А ние Го наричаме с различни имена. Бием се и умираме, разделени от верски противоречия. Робуваме на предрасъдъци и догми. Водим дълги философски спорове и търсим Голямата истина. И всеки смята своята истина за единствена. Мечтаем да се издигаме все по-нагоре, въобразявайки си, че се усъвършенстваме духовно. Търсим нови светове и теории за живота. Астролози гадаят, посветени поучават, фанатици заклеймяват...
Връхлетялата ме лавина от мисли е приковала погледа ми в надписа над олтара, а простичките думи ” ОБИЧАЙТЕ СЕ ЕДИН ДРУГ” се запечатват в съзнанието ми. Ето го Отговора! Ето го Смисъла! Всичко останало е вятър. И суета. И човешка слабост.
Незнам чия ръка е изписала въпросните думи, но знам със сигурност, че е докосната от Бога. Както и да се нарича той.