ПРОСЯК

Често ми се случва да минавам по една и съща улица в центъра на града. Там, на едно и също място, зиме и лете възрастен човек стои на тротоара и свири с акордеон великолепни мелоди. Улицата е доста оживена и хората, минаващи по нея, обикновено бързат за някъде. Но щом чуят звуците на „Компарсита” или „Върховете на Манджурия” неусетно забавят хода си. Като че ли невидима ръка ги дръпва настрана и ги подсеща, че на този свят съществува и друго, освен техните делнични проблеми. Машинално бръкват в джоба си и пускат на музиканта дребни монети. 
Той, обаче не им благодари. За миг това смущава тези, които току-що са пуснали парите и очакват някакъв, макар и дребен жест на благодарност от негова страна. Жест, който да ги накара поне за малко да се почувстват благородни и добри. И остават леко разочаровани от невъзмутимото и сериозно лице насреща им.
А човекът изобщо не ги вижда. Защото е сляп.
Съдбата, която явно не е била благосклонна към него, поне му е спестила неудобството да застава очи срещу очи с благодетелите си и раболепно да им се усмихва.
Мисля, че това е най-щастливият просяк в града!