Всички обичат морето, когато е тихо и спокойно, когато блести под слънцето и нежно гали брега. Обичат го, когато могат да го ползват безпрепятствено и безопасно. От няколко дни морето е тъмно и бурно. “Ужасно е морето!” – казаха всички и му обърнаха гръб. Наругаха го и му се разсърдиха, защото промени плановете и обърка сметките им.
Горкото море...! Измъчи се тези дни! Странни бури и течения се промъкнаха в него, накараха го да буйства и да стене. Не спира да бучи и да се бори, подобно на живо същество, обладано от зли сили, от които не може да се освободи. В безпомощен гърч повдига вълните си високо, разбива ги силно, с трясък... Безмилостните ветрове не му оставят минута покой.
Самотно, страдащо море... обичам те!
Не мога с нищо да ти помогна, освен да приседна край теб, като до леглото на болен приятел и да послушам плача ти...
А утре, когато възстановиш спокойствието и равновесието си, всички отново ще се върнат при теб. И ти, голямо и благородно, ще прегърнеш топлите им и загорели тела. Ще ги дариш с нужната им свежест и прохлада. Те ще са доволни и ще ти се радват.
И сигурно, разнежени от удоволствие ще ти прошепват, че те обичат....... Но ти не им вярвай!
Юли,1995 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар