РАВНОВЕСИЕ

 

Крехко е вътрешното ми равновесие. 
То се крепи върху тънката нишка, свързваща мен и хората, които обичам. Аз се движа между тях, като се опитвам да ги свържа помежду им. Плета своята нишка подобно на малко, неуморно паяче. 
Постепено нишката се превръща в плетеница, на която всеки държи по един край. Тази мрежа, макар и толкова крехка, е моята броня. Тя е нежна, но и съвършена в своята многостранност и симетрия. Силна и спокойна съм, когато я усещам около себе си. 
Ако някой обаче я пусне, или пък прекалено силно я придърпа към себе си, равновесието се нарушава. Случва се дори плетеницата да се скъса. Тогава малкото паяче в мен изпада в паника и започва нервно да се върти, без да може да си намери място. Започва горчиво да плаче и да се самообвинява, че не е изплело достатъчно добре плетката си и е позволило тя да се скъса. 
Лека-полека от сълзите му се образува тънка струйка, от струйката – тънка нишка... И паячето отново започва да търси опорните си точки и да се опитва да ги свърже.